Животът е реален само тогава, когато се проявява в каква и да е форма. 44-35
Само това е реално, с което може да си помогнеш в даден случай. 145-259
Скърбите и радостите, през които минавате, не са още реален живот. В реалния живот няма радости и скърби. Там няма никакви промени. Реалният живот е живот на Любовта. Който живее в Любовта еднакво приема и скърбите, и радостите. Той се радва на скръбта така, както и на радостта. 145-195
Реални неща са само вечните, а преходните са нереални. 145-169
Всички подпушвания, които се явяват в организъма на човека, не са нещо реално, нещо естествено. За пример, ако подпуши храносмилателната и дихателната си системи, човек изпада в една нереална, недействителна област; ако подпуши мислите си и чувствата си, човек пак изпада в нереална област. Попадне ли в такава област, той губи своето разположение, губи всякакъв дух за работа. Коя е онази реалност, дето нищо не може да се подпуши? Тази реалност се крие във великата наука на живота. Докато дойде до тази наука, човек ще мине през ред страдания: първо ще мине през страданията на стомаха, гдето ще познае глада и жаждата; после ще мине през страданията на дробовете, дето ще познае, какво значи подпушване на чувствата; най-после ще мине през страданията на мозъка, дето ще познае какво значи подпушване на мислите. Като мине през тези състояния, човек ще дойде до реалния живот., в който няма вече никакви подпушвания. Каквото и да се случи на човека в този живот, той всякога ще е готов да служи на Бога. 15-79
Домогне ли се човек до реалността на нещата, той става мощен, щастлив човек, каквото започне, всичко се нарежда добре. 13-78
